Зъбният гранулом е ограничено възпаление на пародонта , който представлява малка закръглена формация, разположена в областта на зъбния коре...
Зъбният
гранулом е ограничено възпаление на пародонта,
който представлява малка закръглена формация, разположена в областта на зъбния корен.
Една от неговите типични черти е, че се характеризира с дълъг асимптоматичен
ход на развитие.
В
определен момент, най-често под въздействието на различни провокиращи фактори,
зъбният гранулом се влошава. Тук се появява ярка клинична картина на остър
възпалителен процес.
Пациентите
най-често съобщават за силна болка в зъба, която за мнозина е
нетърпима. Обикновено е съпроводена с подуване и зачервяване на венците, а
болкоуспокояващите често са безсилни.
Как
се диагностицира зъбен гранулом
Диагностиката
на зъбен гранулом се извършва
главно чрез рентгеново снимка на засегнатата област или въз основа на
визиографски метод на диагностициране, при който мястото може да се наблюдава
на екрана на компютър.
Терапевтичната
тактика може да бъде както консервативна, така и оперативна (намерете специалист ендодонтист в Churlinov.bg). Изборът на
метод на лечение се прави по преценка на зъболекаря и
зависи от размера на гранулома, степента на увреждане на корена и наличието на
усложнения, както и според техния характер.
Какви
са най-честите мерки от страна на стоматолога
Ако
зъбът
е в сравнително добро състояние, ендодонтиста ще прецени какви са възможностите
за почистване на канала, без да се налага отстраняване на зъба. Това може да
наложи по-дълго лечение, но за сметка на това ще позволи да се запази един
функционален зъб.
Друг
вариант, който стоматолозите често използват, е да се
отстрани самото връхче на корена, от където тръгва и самия
проблем. Това е вариант да се действа локално и се прилага отново ако за зъба
има добри перспективи да бъде възстановен и да е отново функционален.
Кога
се налага отстраняване на зъба
Обикновено
екстракцията
на зъба е последната стъпка, към която се прибягва ако се
прецени, че няма никакви шансове инфекцията да бъде отстранена по по-щадящ
начин.
Обикновено
това се прави ако зъбът е много силно разрушен и няма възможност да бъде
възстановен по какъвто и да било начин.
В
такава ситуация не си струва риска от повторна поява на проблема по отношение
на зъб, който едва ли ще се възстанови до степен, че да служи отново по
предназначение.
Освен
това, се прибягва до екстракция и ако се прецени, че има по-голям риск от
усложнения или ако такива вече са настъпили.
